Слънчев лъч събуди Душата родена,
в света мрачен и студен,
отвори Очи тя, сънливи и съзря,
Личността сътворена в утрото на първия ден.
Разкършвайки снагата си невежа,
опипвaйки неуверено Пътеката тясна,
и без цел известна или дори идея ясна,
първи стъпки проправя си в неизвестността.
Личността пък, весела и безгрижна,
потропва смело по Пътеката със крак,
сега в галоп, като конете свободно препуска,
после в такт, валсова стъпка се разгръща,
усмивка на Душата хвърля,
и продължава ефирния си танц.
В сумрака на утрото плахо,
Личността други Личности среща,
и учи се, как да облече Душата си непросветена,
с нови Дрехи, във захлас,
току-виж, и тя, сега неопетнена,
ще узрее в следващия час.
Едната Личност палтото си споделя,
другата, рокля с игриви петънца,
и двете, без пестене от Дрехите заделят,
бързо да облекат поредната снага.
Сигурни са, в правдата своя,
и тази Личност те ще съумеят,
да направят част от своята тълпа.
Дружината Личности засмени,
забравили за своята Душа,
безгрижно смеят се, празнуват,
вдигат поредния курбан,
за Дреха те ликуват,
намерили да облекат нов тюрбан.
А, Душата ранима,
стеснително през Очи проглежда,
търсеща орбита на другата Душа,
под всички Дрехи, тя, сломена,
ще дари ласка, или обич може би,
на таз' Душа, неопетнена.
Така, върви си Личността,
по този криволичещ, единствен калдъръм,
надменно, завоевателно и гордо,
с тежка стъпка, сякаш гръм.
И Смъртта, търпелива, педантична,
приседнала в подножието и на тази планина,
гледа тя, с очи иронични,
безсмисления фарс на Личността.
А, Душата гола, прокудена от Личността,
като сестра на Фосфорос, утринната звезда,
с нозе боси и стъпки нежни,
своя танц свещен танцува,
по острието на Вечността.
